Яйца от костенурка

 

Тази сутрин кучето ме събуди рано. Плиснах две шепи вода на лицето си, измих си зъбите и поехме за неделната разходка в гората. Вървейки по пътя към края на селото видяхме изгрева на слънцето над Врачанския Балкан. По точно аз го видях, за кучето не съм сигурен, то все души нещо с наведена глава. Излязохме от селото, тръгнахме през ливадите и малко преди да навлезем в гората, то ме задърпа към едни храсти встрани от пътеката. Зад храстите се виждаше разпиляна птича перушина. Очевидно през нощта в тези храсти се беше разиграла някаква житейска драма. Силният беше победил слабия. Някой хищник се беше нахранил. Постояхме малко с кучето край храстите. То души в тревата, аз размишлявам. И двамата четем от книгата на живота:

„Където има живот, има и смърт.“

Продължихме по пътеката и навлязохме в гората. Слънцето се беше вдигнало над хоризонта и първите му лъчи вече проникваха между листата на дърветата. Миришеше на гора. Вече почти бяхме изкачили стръмното и кучето отново ме задърпа встрани от пътеката, този път към едни дървета. Последвах го и видях една костенурка. Наведох се да я разгледам по добре. Кучето почти не и́ обърна внимание, а започна да души около една купчинка от сухи листа и клонки близо до нея. Взех една пръчка и леко ги разрових. Откри се дупка в която костенурката беше снесла пет яйца. Кучето ги подуши и отиде да препикае съседното дърво. Аз ги покрих отново с шумата и отгърнах нова страница от книгата на живота:

„И живот се ражда.“ 

В този момент заек пресече пътеката, поспря за малко, изправи уши, усети ни и побягна в гората. Кучето го подгони, но бързо се отказа. Помислих си, че никое куче не е толкова добър спринтьор колкото заека. Продължихме пътя си към реката. Някакви колелца се задвижиха в съзнанието ми, пред очите ми изплува спомен. Преди години, на път за Македония, с моя приятел Миро за малко щяхме да блъснем с автомобила една костенурка. Тя устремно пресичаше шосето малко преди Гюешево, някъде по северните гънки на Осоговската планина. Спряхме да я видим и да ѝ помогнем да пресече, после спонтанно решихме да я вземем с нас и да се грижим за нея като домашен любимец. Кръстихме я на най-бързата бяла жена в спринта по това време Ивет Лалова. Докато минем през граничния пункт и влезем в Македония, тя ходи три пъти по малка и два пъти по голяма нужда. Също така спонтанно променихме намерението си и я оставихме в храстите край пътя.

Обърнахме я с лице към България, пожелахме ѝ добър път и да се върне в България. Мислите ми отново се върнаха към яйцата, които намерихме с кучето. Помислих си дали това не е същата онази костенурка, която пуснахме тогава с Миро в Македония, успяла да стигне до България и някак си да се добере до Берковския балкан, за да снесе яйцата си тук. И започнахме с кучето да ходим всеки ден при яйцата за да видим дали са там и дали не са се излюпили малки костенурчета. Това продължи цяло лято. По време на тези разходки в гората много природни картини се запечатаха в съзнанието ми, стари спомени изплуваха, спохождаха ме разни истории. Започнах да записвам тези неща и ето че се появиха моите „яйца от костенурка“, които започнах да снасям в този блог. Oставям ги тук, а вие идвайте понякога да проверявате дали от тях не се е излюпило нещо.

Advertisements

One thought on “Яйца от костенурка

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s